Интервю с Весела Казакова

Актрисата Весела Казакова: Обичам да играя роли на жени с характер, не виждам нищо любопитно в нормалните образи

  Талантливата българска актриса Весела Казакова  участва в работата на Третия международен детски кинофестивал «Алые паруса», който завърши преди дни в курорта Албена. През цялото време на форума главната героиня във филмите «Мила от Марс», «Откраднати очи»,  «Прима Примавера» се срещаше с деца от комплекса.  Тя разговаряше с тях за кино и актьорската професия, а в часа по актьорско майсторство режисира малки зрители в епизод от новела. В края на фестивала Весела Казакова сподели впечатленията си от работата с децата, разказа за участието си във филмите, които й донесоха наградите за най-добра женска роля на Българската филмова академия през това лято и  кинофестивала «Любовта е лудост» през 2009 г., както и други престижни отличия.

 - Какво мислите за детския кинофестивал “Алые паруса”? Има ли той място в културния ни живот?

- Фестивалът има място в нашия живот, дори и заради факта,  че у нас, струва ми се, друга такава проява няма.Това, което ми направи впечатление тези дни, бе добрият подбор на филми и приятните срещи, които според мен са много важни за израстването на едно дете. Аз съм израснала по такива лагери, викаха им лагер-школи преди, където майка ни е мъкнала мен и сестрите ми. Точно в тези години се върнах, когато в майсторския клас режисирахме с Олег Ковачев малчугани в сцена от неговата новела “Мами”. Не ми се беше случвало досега и се развълнувах.  По начина, по който говорех с тях, видях майка ни, когато ни обучаваше на театър и много се зарадвах. Тя беше добър педагог.

- Имате зад гърба си шест филма, свикнахте ли вече с кинокамерата, претръпнахте ли?

- Снимането винаги носи риск, защото е миг и той трябва де се улови. От опита, който натрупах, стигнах до извода, че човек трябва внимателно да се подготви, но нито повече, нито по-малко за една кинороля. Достатъчно е той да се разгърне в някакви рамки. Прекалената подготовка не те отваря повече на снимачната площадка. Радвам се, че съм имала невероятен  късмет, защото след като се свърши кадърът си казвам ето, стана,  добре, че го  заснехме по това време, на това място. Изглежда имам късмет, защото емоционалните сцени винаги са ми се получавали много добре. Но това, което забелязвам във всеки един следващ филм е, че започна да ми се изостря любопитството да бъда зад камерата и май натам вървят нещата.

- Весела Казакова режисьор?

- С Мина Милева, която работи от 15 години в Лондон, решихме да направим собствен филм и вече от две години работим над него. Ще го продуцираме сами, имаме и медия зад нас, която ни подкрепя.  Проектът вече е минал през художествена комисия  в Националния филмов център.  Филмът  е дългометражен и ще е хибрид – не мога да го определя като жанр. Нито е игрален, нито документален, нито анимационен, а с нещо от всички жанрове.

- Казвате, че актьорът не бива да се престарава в подготовката си, но май правите точно обратното. За ролята на турската учителка в “Откраднати очи” сте наизустявала турски изрази и песни. За немския филм “Жени на футболисти” сте учила немски, а за копродукцията “Прима Примавера” – година и половина унгарски. Не е ли прекалено голяма тази саможертвата от ваша страна?

- Да, прекалено голяма е, обаче си струва. Завиждам на някои актьори, които снимат нещо два месеца, после отиват и снимат нещо друго. Аз пък цяла година се отдавам на един филм. И даже ме хваща яд и си казвам: не, не трябва така. Затова, докато се подготвях за унгарския филм, отказах доста роли. През това време някои ходеха насам-натам, а аз стоях затворена в една стая и учех език.

- Но си е струвало усилията, защото май няма филм, в който играете, да не е награден.

- Така е, и колегите вече започнаха да ми казват, че им е писнало само аз да получавам поредната награда. А тя всъщност не е поредната, защото последната е дошла преди 2-3 години и през това време не съм направила друг филм. Но съм доволна от работата си в “Прима Примавера”, защото стоейки да уча езика аз израснах за ролята. Защото, ако бяхме снимали година по-рано, щеше да е съвсем друго. Тази роля си изискваше точното време.

- Възприемате  ли се за емблема на възраждането на българското кино, както ви определиха някои кинокритици?

- Това се получи с течение на обстоятелствата след известен застой в киното. И сега има раздвижване след един  малък застой. После се появиха филми като “Дзифт”, “Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”, “Източни пиеси”, “Мисия Лондон”, които се представиха много добре на световните фестивали. Така че аз съм от една малка, по-предишна вълна, а после дойде по-голямата вълна. Гордея се, че съм носител на някаква вълна в българското кино.

- Играете все  роли  на жени с характер. На нямото момиче в “Лист отбрулен”, на избягала от сиропиталището несретница в “Мила от Марс”, в проститутка в “Прима Примавера”. Не ви ли се иска да влезете в кожата и на някой немаргинален образ? Или това зависи от режисьорите.

- Не, режисьорите дори не ме използват достатъчно. Искам да бъда още повече провокирана в такива посоки. Не виждам нищо любопитно в нормалните образи. Даже ми се струва, че те ще ми бъдат по-трудни, защото няма за какво да се хванеш. Всъщност, обикновени роли няма, винаги има нещо зад тях. А понеже и физиката ми, самата ми натура е такава, те затова ме бутат в такива роли. Например аз не мога да изиграя здрава секс сцена с някой партньор. Нямам данните за такива роли. Затова играя неща, които другите актриси не могат.

- През месец юли получихте наградата на Българската филмова академия за главна женска роля във  “Прима Примавера”. Не ви ли е мъчно, че  след 2 години, откакто е завършен, филмът още не е тръгнал по кината?

-Този филм не се разпространи,  никой не го видя. Гледаха го може би 200 – 300 човека на 3 или 4 прожекции  на “Киномания”-та  миналата година. Мъчно ми е, че у нас вече няма киносалони, а за да идеш на кино трябва да влезеш в така наречените молове. А ако го нямаше кино “Одеон”, Дома на киното и  еврокултурния български център, положението в София щеше да е напълно абсурдно. За градовете в страната изобщо дума  не става. Ситуацията е трагична, но тя е факт и в Европа, там също ги заливат с американски филми. Мисля, че “Прима Примавера” ще се приеме добре от публиката, въпреки че в него няма нищо скандално. Отговарящият за разпространението на филмите по моловете  изглежда предпочита комерсиалните, защото дивидито с филма от една година стои върху бюрото му. Нищо не се получи и след като получих наградата на Филмовата академия. По време на връчването ми казаха, че наградата ще послужи за разпространението на филма, но нищо такова не се е случило още.