Актрисата Весела Казакова: Обичам да играя роли на жени с характер, не виждам нищо любопитно в нормалните образи

  Талантливата българска актриса Весела Казакова  участва в работата на Третия международен детски кинофестивал «Алые паруса», който завърши преди дни в курорта Албена. През цялото време на форума главната героиня във филмите «Мила от Марс», «Откраднати очи»,  «Прима Примавера» се срещаше с деца от комплекса.  Тя разговаряше с тях за кино и актьорската професия, а в часа по актьорско майсторство режисира малки зрители в епизод от новела. В края на фестивала Весела Казакова сподели впечатленията си от работата с децата, разказа за участието си във филмите, които й донесоха наградите за най-добра женска роля на Българската филмова академия през това лято и  кинофестивала «Любовта е лудост» през 2009 г., както и други престижни отличия.

 - Какво мислите за детския кинофестивал “Алые паруса”? Има ли той място в културния ни живот?

- Фестивалът има място в нашия живот, дори и заради факта,  че у нас, струва ми се, друга такава проява няма.Това, което ми направи впечатление тези дни, бе добрият подбор на филми и приятните срещи, които според мен са много важни за израстването на едно дете. Аз съм израснала по такива лагери, викаха им лагер-школи преди, където майка ни е мъкнала мен и сестрите ми. Точно в тези години се върнах, когато в майсторския клас режисирахме с Олег Ковачев малчугани в сцена от неговата новела “Мами”. Не ми се беше случвало досега и се развълнувах.  По начина, по който говорех с тях, видях майка ни, когато ни обучаваше на театър и много се зарадвах. Тя беше добър педагог.

- Имате зад гърба си шест филма, свикнахте ли вече с кинокамерата, претръпнахте ли?

- Снимането винаги носи риск, защото е миг и той трябва де се улови. От опита, който натрупах, стигнах до извода, че човек трябва внимателно да се подготви, но нито повече, нито по-малко за една кинороля. Достатъчно е той да се разгърне в някакви рамки. Прекалената подготовка не те отваря повече на снимачната площадка. Радвам се, че съм имала невероятен  късмет, защото след като се свърши кадърът си казвам ето, стана,  добре, че го  заснехме по това време, на това място. Изглежда имам късмет, защото емоционалните сцени винаги са ми се получавали много добре. Но това, което забелязвам във всеки един следващ филм е, че започна да ми се изостря любопитството да бъда зад камерата и май натам вървят нещата.

- Весела Казакова режисьор?

- С Мина Милева, която работи от 15 години в Лондон, решихме да направим собствен филм и вече от две години работим над него. Ще го продуцираме сами, имаме и медия зад нас, която ни подкрепя.  Проектът вече е минал през художествена комисия  в Националния филмов център.  Филмът  е дългометражен и ще е хибрид – не мога да го определя като жанр. Нито е игрален, нито документален, нито анимационен, а с нещо от всички жанрове.

- Казвате, че актьорът не бива да се престарава в подготовката си, но май правите точно обратното. За ролята на турската учителка в “Откраднати очи” сте наизустявала турски изрази и песни. За немския филм “Жени на футболисти” сте учила немски, а за копродукцията “Прима Примавера” – година и половина унгарски. Не е ли прекалено голяма тази саможертвата от ваша страна?

- Да, прекалено голяма е, обаче си струва. Завиждам на някои актьори, които снимат нещо два месеца, после отиват и снимат нещо друго. Аз пък цяла година се отдавам на един филм. И даже ме хваща яд и си казвам: не, не трябва така. Затова, докато се подготвях за унгарския филм, отказах доста роли. През това време някои ходеха насам-натам, а аз стоях затворена в една стая и учех език.

- Но си е струвало усилията, защото май няма филм, в който играете, да не е награден.

- Така е, и колегите вече започнаха да ми казват, че им е писнало само аз да получавам поредната награда. А тя всъщност не е поредната, защото последната е дошла преди 2-3 години и през това време не съм направила друг филм. Но съм доволна от работата си в “Прима Примавера”, защото стоейки да уча езика аз израснах за ролята. Защото, ако бяхме снимали година по-рано, щеше да е съвсем друго. Тази роля си изискваше точното време.

- Възприемате  ли се за емблема на възраждането на българското кино, както ви определиха някои кинокритици?

- Това се получи с течение на обстоятелствата след известен застой в киното. И сега има раздвижване след един  малък застой. После се появиха филми като “Дзифт”, “Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”, “Източни пиеси”, “Мисия Лондон”, които се представиха много добре на световните фестивали. Така че аз съм от една малка, по-предишна вълна, а после дойде по-голямата вълна. Гордея се, че съм носител на някаква вълна в българското кино.

- Играете все  роли  на жени с характер. На нямото момиче в “Лист отбрулен”, на избягала от сиропиталището несретница в “Мила от Марс”, в проститутка в “Прима Примавера”. Не ви ли се иска да влезете в кожата и на някой немаргинален образ? Или това зависи от режисьорите.

- Не, режисьорите дори не ме използват достатъчно. Искам да бъда още повече провокирана в такива посоки. Не виждам нищо любопитно в нормалните образи. Даже ми се струва, че те ще ми бъдат по-трудни, защото няма за какво да се хванеш. Всъщност, обикновени роли няма, винаги има нещо зад тях. А понеже и физиката ми, самата ми натура е такава, те затова ме бутат в такива роли. Например аз не мога да изиграя здрава секс сцена с някой партньор. Нямам данните за такива роли. Затова играя неща, които другите актриси не могат.

- През месец юли получихте наградата на Българската филмова академия за главна женска роля във  “Прима Примавера”. Не ви ли е мъчно, че  след 2 години, откакто е завършен, филмът още не е тръгнал по кината?

-Този филм не се разпространи,  никой не го видя. Гледаха го може би 200 – 300 човека на 3 или 4 прожекции  на “Киномания”-та  миналата година. Мъчно ми е, че у нас вече няма киносалони, а за да идеш на кино трябва да влезеш в така наречените молове. А ако го нямаше кино “Одеон”, Дома на киното и  еврокултурния български център, положението в София щеше да е напълно абсурдно. За градовете в страната изобщо дума  не става. Ситуацията е трагична, но тя е факт и в Европа, там също ги заливат с американски филми. Мисля, че “Прима Примавера” ще се приеме добре от публиката, въпреки че в него няма нищо скандално. Отговарящият за разпространението на филмите по моловете  изглежда предпочита комерсиалните, защото дивидито с филма от една година стои върху бюрото му. Нищо не се получи и след като получих наградата на Филмовата академия. По време на връчването ми казаха, че наградата ще послужи за разпространението на филма, но нищо такова не се е случило още.

Александър Донев: българското кино е една от най-живите кинематографии в нашия регион, а и в Европа.

Директорът на Националния филмов център Александър Донев е един от българските кинодейци, които участват от българска страна в Третия международен детски кинофестивал “Алые паруса” в курорта “Албена”. В интервю пред сайта на фестивала кинокритикът оценява положително усилията на организаторите му да срещат  детската аудитория с филмовите творци и актьорите от кинопродукциите, предназначени за деца. Александър Донев счита, че българското кино е едно от най-живите кинематографии в нашия регион, дори и в Европа. Според него го показват  лентите от последните две години, които ще бъдат показани на кинофестивала “Златната роза” във Варна през месец октомври. Защото това са филми, които са обърнати към действителността, към проблемите на ежедневието, имат за свои главни герои най-активните представители на обществото ни  – младите хора. Ето и пълния текст на интервюто:

- Текат последните фестивални дни на «Алые паруса», какви са ви впечатленията от този нов за страната ни детски кинофорум, г-н Донев?

- За първи път присъствам на този фестивал, имам впечатлението, че той се развива и още търси лицето си, но посоката, която е избрана, е правилна. Защото в центъра на фестивала се поставя общуването между създателите на филмите и  тяхната детска публика. Мисля, че това е много продуктивна посока – от една страна тя дава на авторите възможност за обратна връзка, да разберат какво очакват техните зрители, а от друга страна дава възможност за възпитанието на една нова публика. На една по-взискателна и по-ангажирана към съвременното кино публика. А най-добрият период, в който това може да  започне, е точно тази тийнейджърска възраст между 10 и 14 години. Програмата на фестивала е разнообразна и именно такъв форум показва, че понякога и по-стари филми, каквито са българските участници в програмата като “Рицар без броня”, “Изпити по никое време”, дори и “Госпожа Динозавър” – един филм отпреди 10 години, могат да установят контакти със съвременната публика. Не е задължително в детските филми да присъстват най-модерните технологии, най-съвременните събития, преживявания, дрехи, прически. Много по-важно е тези филми да разказват за вечните неща, които интересуват децата. Това са приятелството, семейството, как да бъдат добри, как да имат повече приятели.

- Почти по едно и също време и в един и същ регион на Черноморието се провеждат две значими артистични прояви – празниците на изкуствата Аполония в Созопол и кинофестивалът “Любовта е лудост” във Варна. Има ли за още една такава проява място под слънцето на Министерството на културата. Може ли фестивалът “Алые паруса” да разчита на подкрепатана Националния филмов център като поделение на Министерството на културата?

- Да, разбира се! Когато фестивалът е обърнат категорично към публиката , а публика в курорта “Албена” има достатъчно за подобен фестивал, мисля, че с малко повече подкрепа от самия комплекс Министерството на културата и Националният  филмов център винаги ще окажат подкрепа за подобно събитие, което е ориентирано именно към бъдещето на  българското кино и най-важната част от неговата публика.

- На една от срещите ви с децата малък зрител ви изненада с недотам детския въпрос: “В идейна криза ли е българското кино?”. Индиректно вие признахте, че криза наистина има с обяснението, че всичко, което го има в действителността, го има и във филмите. Следователно, ако в живота има идейна криза, тя неминуемо се пренася и в киното. А  в нашия живот по думите ви има  дълбока идейна криза. Но международните награди, които спечелиха през последните години български игрални филми не опровергават ли това ваше твърдение?

-  Дадох този отговор пред публика, която не е гледала най-новото българско кино.  Аз обаче имам привилегията да го познавам, защото ние сме го финансирали, следим етапите, през които минават новите филми, гледаме и крайния резултат. Мисля, че картината на българското кино значително ще се промени след 29-ия фестивал “Златна роза”, който ще се проведе в началото на месец октомври. На него ще бъдат показани 24 нови заглавия. Разбира се, нови за последните две години. Една малка част от филмите вече е преминала през киносалоните – това са филми като “Източни пиеси”, “Мисия Лондон”, “Раци”, “Похищение”. Част от филмите, които участват в конкурса, са продукция на Българската национална телевизия като “Хъшове”, “Малка нощна приказка”, който беше показан в “Албена”, “Братът на охлюва”,”Рут”. Има и поредица от премиерни заглавия, които за първи път ще бъдат показани пред по-широка публика. Малка част от тях вече имаха фестивални прожекции на “София филм фест”. На варненския фестивал “Любовта е лудост” ще бъдат показани също две премиерни заглавия, но повече от една трета – почти половината от останалите заглавия, ще имат едва ли не своята световна премиера на фестивала “Златна роза” във Варна и разнообразието на тези филми, сериозността на темите и високото ниво на реализация ще създадат съвсем друга представа за състоянието на българското кино. И на мен ми е интересно да обсъждаме след това каква е кризата, която съществува в българското кино. Според мен българското кино е една от най-живите кинематографии в нашия регион, а и в Европа. Това са филми, които в голяма степен са обърнати към действителността, към проблемите на ежедневието, имат за свои главни герои най-активните представители на обществото – младите хора, и  са направени по един начин, който е обърнат към публиката.

- Във Варна се открива 18-ия кинофестивал “Любовта е лудост”. С какви очаквания  отивате в морската ни столица?

- Очаквам един празник, каквото е главното предназначение на фестивала. Това е празник за публиката на град Варна и областта.  Фактът, че самият фестивал се случва, е вече едно голямо постижение в  тази доста трудна икономическа ситуация. Форумът беше спасен на първо място от варненската публика и от варненската общественост и мисля, че тази подкрепа е изключително важна, защото тя показва, че фестивалът не е някакъв бизнес проект, някакъв каприз, а фестивал, от който хората от Варна и областта имат нужда. Публиката има нужда от този празник и това е знак, че той ще продължи да съществува.

Започна Третият международен детски кинофестивал”Алые паруса”

     Третият международен детски кинофестивал “Алые паруса” започна на 23 август в курорта Албена. На обитателите на детския международен оздравителен лагер “Бригантина”  им предстоят шест фестивални дни на срещи с прекрасния свят на киното и с техните създатели.

     Откриването на фестивала се състоя в зала “Вариете” и се превърна в истински празник на  детското изкуство. Десетки ансамбли за песни и танци от Русия и България пяха и танцуваха пред своите сънародници и гостите на форума. Заедно с тях в пъстроцветния спектакъл на сцената се впуснаха и любими на малки и големи зрители театрални и филмови актьори.

    Президентът на “Алые паруса” и създател на кинофестивала - актьорът Василий Лановой, се обърна към публиката с думите: “Това което почувствах на откриването на кинофестивал, е  любовта на децата, която изразяват чрез своите песни и танци към зрителите. Този фестивал събра толкова много актьори, колкото не може да събере на едно място нито един наш фестивал.”

     Успех на фестивала пожела и артистичният му директор Николай Урумов. “Очакват ни прекрасни срещи и дни, изпълнени с много радост и хубави мигове, в които главната роля е поверена на негово величество киното”, отбеляза популярният български актьор.

     В  кинофестивала Русия и България  представят по четири филма, адресирани към детската аудитория, а Франция с три.

    Програмата днес продължи с прожекция на френския игрален филм “Logorama” , реализиран от  François Alaux, Hervé de Crécy и Ludovic Houplain, както и на българската лента “Малка нощна приказка” на Николай Акимов. Състоя се и творческа среща между българските участници във фестивала с български деца.